Село Бели Мел е родното село на предводителя на Върбанпеновото въстание от 1837 г., Върбан Пенов. Смята се че Върбан Пенов е прототип на Вазовия герой Славчо Белимелеца от разказа „Белимелецът“. Като председател на Берковския окръжен съд Иван Вазов е идвал в Бели Мел. Писателят съдия не веднъж е спирал на селския мегдан, връзвал е коня си за халката на дирека, носещ навеса на белимелското ханче ( "Мицовската кръчма" днес "Хотел-Ресторант Сухин Дол" ), добродушно се усмихвал, гледайки на фронтона двата лъва, стенописани през предната 1878 година, разговарял е с белимелци. Записвал е техните предания и разкази на очевидци, съвременници или участници в събитията, свързани с борбата против турското робство.

Така за създаването на литературния образ на Славчо белимелеца Вазов е използвал преданията за Върбан Пенов – предводител на голямо въстание от 1837 година, Колчо Андреев, Рангел Комитата, Манчо войвода и други.

„Селото Бели мел стои на една гола рътлина, един час нещо на север от Чипоровци, в бившето Берковско окръжие.Южната му част се просича от реката Огоста, която извира недалеко из хълбоците на Братков връх. Както казахме, рътлината на която стои Бели мел е гола; голи са и всичките пространства, които отиват от нея на север; по е хубав изгледът към юг. Вълнистите поли и разклонения на Стара планина са покрити в по-голямата си част с гъсти зелени бранища или балталъци, както ги още наричат в Берковско; зелени долинки, прохладни усои, шумести гори, весели рекички и поточета оживяват в този планински край, богат с вина, малини и мрамор….Няма нищо по-приятно за туриста, за поета, за любителя на природата, особено на българската природа, отколкото да пътува на кон из чудните самотии на тоя лабиринт от хубости и благодат божия! Ту се намериш в някоя глуха гора, която ти оставя едвам един разкрач широка пътека и в която живеят хайдушки предания – защото тия диви краища са се славили със своите хайдуци в турско време…..
…..Разумява се, подобни разходки и посещения на тия диви кътове на планините в Западна България туристът би могъл да направи само подир Освобождението; защото преди тоя срок тия местности представляваха сериозна опасност за един слободен пътувач, който се отклонява от общите пътища, з ада дири в уединение свежата поезия на неопитомената природа. Хайдушки дружини кръстосваха постоянно тия предели …..Може да се каже, че тоя кът на България е бил най-последното убежище на тия горски пилета.
…Но да се повърнем в Бели мел.
На 1862 г., в август, падна в ръцете на турските заптиета едно подобно горско пиле, един разбойник от четата на Минчо войвода – Славчо белимелецът или както просто го викаха „белимелецът”.Както го показва и името, той беше от Бели мел…. „
Извадки от разказа „Белимелецът"
Първото самостоятелно издание на разказа през 1926 г. Съхранява се в библиотеката на НЧ „П.К.Яворов -1926” с.Бели мел.
Разказа може да прочетете ТУК
Днес Върбан Пенов, считан за основен прототип на Славчо Белимелецът е обезсмъртен в паметник, издигнат в центъра на с.Бели мел, който е дело на скулптура Димитър Ганчев, роден в селото.
